Не съм от тук :: ПЪТУВАНЕ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.07.2018 08:41 - ПЪТУВАНЕ

Автор: magic99 Категория: Изкуство

Прочетен: 315 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 09.07.2018 08:56

Качвам се в колата си, врътвам ключа, натискам педала на газта и тръгвам. Нощ е, вали проливен дъжд, включвам чистачките и пускам радиото. Някаква станция, вървят реклами, сменям честотата, престрелки някъде си, отново въртя копчето, обилни снеговалежи в Североизточна Европа, тук пък някакви чалги, господи, няма ли някаква свястна музика в ефира? Пускам си от моите песни. Продължава да вали…. Uriah Heep, “Come back to me”…. "alone again, I feel so alone again… see the tears from down my face….“. Чистачките не смогват да прогонят стичащата се вода по стъклото, нищо не виждам, само светлините на фаровете. Продължавам да карам, къде, не знам. Вали проливен дъжд. Усилвам музиката докрай. Капките се стичат и по лицето ми. Дъжд ли е това? Все по-силно започва да вали. Дъжд от очите ми. Спирам на първата бензиностанция. Излизам от колата, слънцето грее, небето е синьо, само от очите ми продължава да вали. Къде са ми чистачките? Вдигам глава нагоре, слънцето нежно докосва лицето ми и подсушава сълзите. Пълня резервоара догоре, влизам в колата и натискам педала на газта. Пътувам нанякъде, накъде, не знам. Има ли някакво значение, важното е да се движиш, непрекъснато, все напред и да не се обръщаш назад. Пускам радиото, каква страхотна музика, усилвам звука докрай и продължавам по пътя. Гледам хоризонта, толкова е красиво. Усмихвам се, на какво ли? Не знам. Главата ми е празна и ми е леко, като че ли всеки момент ще полетя. Гледам напред с интерес, как съвсем мъничките дървета от страни на пътя за секунди порастват, минават покрай мен, отиват си и отивайки си пак стават малки, докато изчезнат напълно. А там, отпред на хоризонта идват следващите. Свалям гюрука на колата, вятърът разпилява косите ми, усмихвам се и продължавам напред. Махам ръцете си от кормилото и ги вдигам нагоре, отмятам главата си назад, затварям очи и се усмихвам. Усещам капчици да се стичат по лицето ми. Дъжд ли е това или не? Има ли значение. Главата ми е празна, искам да полетя. Натискам докрай педала на газта, гледам пътя, гледам напред. Близо е вече, усещам го с всичките си сетива. Кое ли? Няма значение кое, важното е, че го чувствам, че знам, че го има. Някъде там, зад хоризонта. Още е съвсем малко, едва забележимо, но става все по-голямо, все повече ме доближава. Нищо, че и то ще ме подмине, като всичко останало и после ще изчезне напълно. Важното е, че го има! Нищо, че просто ще мине покрай мен. Има ли значение? Душата ми е празна, няма да ме заболи. Само този дъжд… Да можеше да спре! Небето е синьо, слънцето грее, а аз продължавам по пътя, накъде вървя, не знам! Може би трябва да спра. Тогава нещата няма да минават покрай мен и да си отиват. Да спра ли? Къде да спра? Тук, насред полето, ли? Сред тоя пущинак? Не! Натискам педала на газта, вятъра развява косите ми, слънцето суши капките по лицето ми, главата ми е празна. Важното е да се движиш. Можеш да спреш само тогава, когато му дойде времето. Кога ли? Не знам! Ако знаех, нямаше да продължавам да гледам, как нещата ме подминават, идват и си отиват. А аз не мога да направя нищо, за да ги задържа. Не знам кога да натисна спирачките. И винаги изтървавам мига. Кой миг, ли? Подходящия! И продължавам по пътя, без да зная къде отивам и защо. Какво търся и кога да спра. Главата ми е празна, душата също. Вали проливен дъжд, чистачките ми не смогват да изчистят стъклото. Нищо не виждам, но продължавам напред, някакво тъпа радиостанция ми рекламира прах за пране, водата ми влиза в очите. Пускам си от моите песни… Uriah Heep… „See what you’ve done to my life….. what can I do to wind you back again….“. Спирам музиката, оставам само със звука от мотора и капките, чукащи по стъклото. Дали да не натисна спирачките? И без това никога няма да уцеля подходящото време и място. Всъщност няма никакво значение. Главата и без това ми е празна, душата също. А и бензина скоро ще свърши, някъде тука, сред нищото. Защо ли все още гледам хоризонта? И се опитвам да видя нещата, които дори още не са се появили, а може би дори ги няма. Усещам ги с всичките сетива, които са ми останали. Кои ли? Не знам! Трябва да спра, но не мога. Ще чакам да свърши бензина. Uriah Heep, „Rain“…..„It’s raining outside, but that’s not unusual….see what you’ve done to my life…“.

...Писано в края на миналия век

Нагоре