Добре де, опитвам се да си спомня какво правех по цял ден, когато нямаше интернет и социални мрежи. Събуждам се сутрин или към обед, кафе, цигара… после? Може би на лекции или на работа. После? На някое кафене с приятели, кафе, цигари, приказки. Може пък с гаджето у тях или в градинката с детето… После? Телевизия, книга, а, и филм от близката… забравих думата, там, където наемахме филми на касета, после на си-ди. Да, много се кефех, като има някой нов филм. И като си купувах нова книга или по време на бригада я крадях от някоя селска библиотека, където горките книги потъваха в прах.

Я да започна от началото, когато бях дете.

След училище, държах учебника в ръка, а пред него - книга, за да не ме хванат, че не уча. После – да избърша прах, да хвърля боклука и… време за игра. На улицата, по дворовете, криеница, стражари и апаши, дама, народна топка, една, дето замръзвахме на място, „онче-бонче, счупено пиронче, риба щука, махай се от тука“. Коленете, вечно в рани. По дърветата да крадем череши. После ролкови кънки, колело. Зимата по къщите – на доктори, фризьор, на кукли или на шейните по улиците, ако не съм с гнойна ангина, грип нямаше и ваксини за него-също.

После… първата любов, споделена или не, пишеш тайни бележки в училище, в дневника, в лексикона. Някой ти звъни в къщи по телефона с жица и шайба и ти диша в слушалката, а ти се чудиш кой е тайния обожател. На рожденния ти ден слушате музика от грамофона, танцувате блус и тръпнете от докосването. Ходиш по терени, после се казваха купони.

Следват цели нощи бридж, табла, покер.

По-нататък, първия ти mp3 player, не, не беше това, а едно малко с касети и слушалки. Пейджър, мобифон, интернета с модем, ако дуплексът не е захапал телефона, ай-си-кю,за да контактуваме, замунда...филмите ни отказаха от книгите.

И така, технологиите все повече ни превземаха свободното време, отнемаха ни и директния жив „очи в очи“ контакт с приятелите. Лека полека ни отнеха и удоволствието от мъчителното ходене по магазините, от мъкненето на тежки пазарски чанти с храна, от това, да търсиш улица в непознат град, да ходиш до гарата, за да провериш кога има автобус до някъде. Дори от секса, виртуалния понякога е по-безопасен и интересен. Не се притесняваме къде е вече попорасналото ни дете, има мобилен телефон, месинджър,  джи пи ес проследяване. Вече може да се лекуваме сами, да четем за здравословното хранене, хомеопатията. Да играем сами игри, съвсем като истински, плейстейшън, кинект за Xbox360, 3D, добавена реалност. Контактите, приятелите, филмите, музиката, книгите, всичко вече ни е в облаците. Чатовете. Целият ни живот е в мрежата. Тя знае по-добре от най-близките ни хора всичко за нас, какво харесваме, от какво се интересуваме, никога не забравя рожденния ни ден. Пита ни как сме днес, какво мислим. В нея можем и да сме други, да изглеждаме както ни харесва.

Добавена реалност! Всеки ден добавят още нещо, всеки миг.

Приятно е да живееш така, бихте ли могли да се откажете дори за един единствен ден от всичко това?

Аз - не! Какво ще правя? Толкова ще ми е празно, тихо и самотно…

Мога да откажа цигарите обаче, сигурна съм в това!